Мазнините са макронутриент, който се среща в много хранителни източници. Консумацията на мазнини е жизненоважна за функциите на тялото, включително процеси като мозъчна активност, производство на хормони и усвояване на хранителни вещества от организма.
Трябва да се стремим да получаваме една трета от калориите си от мазнини. Мазнините, които консумираме, се разграждат на триглицериди (клетки от мастни киселини, комбинирани с глицерол, вид глюкоза), които пътуват в кръвта до мястото, където ще бъдат използвани или съхранявани. Има два основни вида хранителни мазнини: наситени и ненаситени мазнини. Ненаситените мазнини са или мононенаситени, или полиненаситени. Повечето храни, съдържащи мазнини, естествено съдържат смес от различни видове мазнини, така че е трудно да се изключи един вид в полза на друг.
Хранителните мазнини са важна част от диетата на всеки един от нас. Те ни осигуряват около 20-35% от дневните ни енергийни нужди. Но освен енергия, те имат и важни биологични функции, включително за растежа и развитието. Максималният прием на мазнини за възрастни не трябва да надвишава 30-35% съобразно изискванията на Световната здравна организация. За оптимизиране на здравето трябва да се обърне специално внимание както на цялостния хранителен режим, по отношение на видовете консумирана храна, така и на общия енергиен прием, като се отчетат антропометричните характеристики (възрастова група, ИТМ), така и начина на живот.
Дискусиите около мазнините – наситени, полиненаситени, мононенаситени – се водят повече от десетилетия. Много често те са трудни са проследяване или дори за разбиране. Но те не бива да бъдат игнорирани, защото е напълно възможно в менюто ви да присъстват, които Световната здравна организация, ни повече ни по-малко, определя като рискови за здравето.
Освен това маргарините и мазнините, получени чрез процеса на хидрогениране – начинът, по който полиненаситените мазнини се втвърдяват – са високо рискови на нашето здраве („токсични“, както казва СЗО). Чрез този процес се създават трансмазнини, които могат да запушват артериите и водят до повишаване риска от сърдечни заболявания. Производителите сега използват различен процес (наречен интерестерификация), за да произвеждат нискомаслени масла и олиа, но трансмазнините все още се употребяват в хранителната промишленост. И не можем да ги видим. Фабрично произведените бисквити, торти и сладкиши, храната за вкъщи и преработените храни могат да съдържат трансмазнини (те са евтини и удължават срока на годност на продуктите, в които се благат). Те могат да бъдат открити под различни наименования „хидрогенирано растително масло“, „растителна мазнина“ и „маргарин“ (Това са мазнините, за които мога да бъда сигурена).
Обект на анализ на тази разработка са мазнините – растителни и животински. Тяхната структура, свойства, значение и функции ще бъдат разгледани, за да могат да бъдат направени изводи относно това дали мазнините притежават функционални характеристики. Отговарят ли на критериите за функционални храни и могат ли да бъдат определяни като такива. Предмет на анализ са и мазнините като функционален ингредиент и значението им като такива. Целите пред този анализ са да установим:
- значението на мазнините за човешкия организъм;
- значението на мазнините като функционална храна;
- значението на мазнините като функционален ингредиент в храните;
- възможности и особености за използването на мазнините за получаване на функционални храни
- Ролята на мазнините в човешката диета
- Мазнините като източник на енергия. Диетични мазнини.
- Състав и значение на мазнините. Мазнините като структурен компонент
- Структура, физически данни и химически свойства на мазнините
- Късоверижни мастни киселини (SCFA) – мастни киселини с до 5 въглеродни атома;
- Средноверижни мастни киселини (MCFA) – от 6 до 12 въглеродни атома;
- Дълговерижни мастни киселини (LCFA) – 13 до 21 въглеродни атома;
- Много дълговерижни мастни киселини (VLCFA) – с повече от 22 въглеродни атома;
- Разликата между мазнина и масло
- Класификация на ненасителните мастни киселини (цис и транс)
- Класификация на PUFA и тяхното значение за човешкия организъм
- Омега–3 или мастни киселини – имат двойна връзка при третия въглероден атом. Такива са алфа- линоленова киселина (ALA) и нейните производни ейкозапентаенова киселелина (EPA) и докозахексаенова киселина (DHA).
- Омега-6 или n-6 – двойната връзка е при шестия въглероден атом и включва основно линолова киселина (С18:2, ꞷ-6 LA) и нейните производни арахидонова киселина(AA).
- Омега-9 или n-9 – първата двойна връзка е при девети въглероден атом. Основен представител е олеиновата киселина (С18:1, ꞷ-9).
- Диетичен прием на мазнини. Препоръки