Никой не може да отрече ползите от употребата на пестициди в земеделието, но те са и основен източник на замърсяване на околната среда. Запазват се и в хранителните продукти, които консумираме. Оттам те попадат в човешкия организъм. В днешно време нараства броя на заболелите от рак, все по-често деца проявяват алергии, увеличава се броя на родените с генетични малформации. Това се дължи на силно замърсената среда, в която живеем. Челно място сред замърсителите заемат пестицидите, наричани още продуктите за растителна защита – това са хербициди, инсектициди, фунгициди или други селскостопански химикали. За това задачите пред този доклад са:
- да бъде изяснена същността на продуктите за растителна защита (ПРЗ);
- да се направи анализ на тяхното действие;
- да бъдат изведени изводи за последействието им спрямо почвата, плодовете и зеленчуците, които се третират с тях;
Въз основа на събраните и анализирани данни и информация да бъдат направени изводи относно наличието на възможна връзка между употребата на ПРЗ и различни заболявания; както и относно адекватността на упражняваната държавна регулация спрямо прилагането на ПРЗ.
Живеем на планета, чието състояние непрекъснато се влошава. Светът е замърсен. При това няма никакво значение в коя точка от света живеем, ние, хората консумираме безброй химикали от преработените храни. Забележително е дори, че не боледуваме по-често и че има толкова дълголетници. И макар постижения като имунотерапия, генно инженерство, роботизирана хирургия, тъканна регенерация и базите данни за здравеопазването все повече да се променят и развиват, те разширяват съществуващия модел на здравеопазване, запазвайки фокуса върху лечението на болестта.
Най-мощният начин да бъде победена болестта е тя да бъде предотвратена. Това означава насочване на здравеопазването към профилактиката. Храната е най-мощното оръжие, с което разполагаме в това отношение. Ето защо е много важно не само какво и колко се консумира, а и неговото качество. Незамърсената с пестициди храна е най-ценния лек.
ИЗЛОЖЕНИЕ:
Като съсобственик на агроаптеки винаги съм се опитвала да създам отношение на отговорно третиране и прилагане ПРЗ от земеделците, които консултираме. Като човек, който живее с четири автоимунни заболявания, за мен е важно да бъде упражнявам контрол, и то адекватен, върху дейността на земеделските производители. Защо?! Защото всички пестициди се натрупват в почвата (нарушават равновесието в почвената екосистема), в растенията, в плодовете и зеленчуците, които консумираме. В докладът ще бъдат разгледани култури, които се отглеждат на територията на Р България както и законодателството в нашата страна, което има отношение към ПРЗ и контролът за наличието на такива в плодовете и зеленчуците.
ПРЗ масово се прилагат в земеделските мероприятия. Употребата им може да се изразява в неправилно прилагане на продукта, използването на неразрешени продукти и/или прилагането на нерегламентирани продукти. Тревожен е и факта, че пестицидите се ползват и за третиране на семена преди засаждане, за по-безпроблемно съхранение на готова продукция. Все по-масово се прилагат и в жилища и помещения, обитавани от хора, за борба с хлебарки, мравки, гризачи и др.
Веднъж попаднали в биосферата, ПРЗ стават част от кръговрата на веществата, което им дава възможност да влязат в контакт с човека и други биологични видове.
От малки ни учат колко полезни за здравето ни са плодовете и зеленчуците. Редовно са ни повтаряли да си ги изяждаме. Те може да съдържат известно количество белтъчини и мазнини, но са и ценен източник на въглехидрати, фибри и фитонутриенти. Растенията са естествената аптека, от която се нуждаем, за да се снабдим с вещества с лечебна сили. „Яжте си зеленчуците и плодовете!“ – това е реплика, която следва да поражда редица въпроси в съзнанието ни. Кои зеленчуци и плодове?
Да се спрем на доматите, които са зеленчук номер едно по консумация у на с и в Европа. В днешно време старите сортове отстъпват място на по-новите – по-устойчиви на патогени. Те обаче са безвкусни, берат се ненапълно узрели и така оформени, че са почти съвършено еднакви. На пазара могат да бъдат намерени и ПРЗ, които да стимулират узряването им (и не само на доматите). Това се отнася и за плодовете, разбира се. След доматите, почетното второ място заема сладката царевица. Все по-често тя се разглежда като алерген. Да отправим поглед и към фуражната царевица. Голяма част от индустрията отглежда генно модифицирана (ГМО) царевица, независимо от вида и. При това площите, засявани с тази култура нарастват с всяка следваща година. По-притеснителен е факта, че има тенденция към създаване на сортове, които да са по-устойчиви на селективни хербициди. Това най-общо са продукти, които се прилагат за борба с плевелите по културните растения. Те най-често са с карантинен срок минимум 60 дни, т.е през този период в почвата и в растенията се запазват остатъчни количества от активното вещество на приложения продукт. Карантинният срок е интервал от време, през който третираните култури не следва да бъдат консумирани, за да не се стигне до натравяне на хора и бозайници. Нерядко те не са спазвани, с оглед икономическия интерес на производителя.
Поглеждайки назад във времето ще установим, че нашите предци не са ползвали ПРЗ в земеделската си дейност. Рязка промяна настъпва след Втората световна война, когато компаниите, които са произвеждали оръжия, започват да се преориентират към продукти за защита на растенията от неприятели – плевели, насекоми, гъбни, вирусни и/или бактериални патогени. През 50-те години на миналия век земеделските производители масово са третирали културите с ДДТ (дихлордифенилтрихлоретан). През 60- и 70-те години започват да стават явни последиците от употребата му върху човешкото здраве. Той разрушава жлезите с вътрешна секреция и нарушава техните функции, причинява рак. До средата на 70-те той е забранен за употреба в голяма част от страните по света. Но междувременно са разработени нови формули и са пуснати за употреба нови ПРЗ. Това е промишленост, в която се инвестират милиарди всяка година.
ПРЗ стават нещо обичайно в земеделието, ако целта са по-големи добиви и по-голяма печалба. С годините, обаче все повече се натрупват доказателствата, че са невротоксични и канцерогенни. Мащабен метаанализа на Neurotoxicology разкрива, че значително се повишава риска от развитие на болестите Паркинсон и Алцхаймер при продължително излагане на въздействието на някои често ползвани пестициди. Земеделието се оказва една от най-опасните професии от години. Изследвания разкриват връзка между пестицидите и някои заболявания, като рак на бъбреците, рак на панкреаса, на млечните жлези, на стомаха (Хаймън М., „Истинската храна. Какво, по дяволите, трябва да ядем“, стр. 136). Сред тях са и: депресия, астма и дихателни затруднения (Хаймън М., „Истинската храна. Какво, по дяволите, трябва да ядем“, стр. 137). Изследванията обхващат различни случаи на близък контакт с ПРЗ. Различни природни явления, например ерозията, отнасят тези вредни химикали от нивите в реките и околните райони. В резултат на ПРЗ са изложение не само хората, но и различни видове животни и екосистеми.
В свой доклад от 2005 г., Environmental Working Group съобщава за откриването на остатъчни количества ДДТ в пъпната връв на неродени бебета. Тези токсини се натрупват в човешкия организъм и ще са част от нас години наред.
В последните години в много от диетичните модели се препоръчва добавянето към менюто на растителни протеини, например от фъстъци, ориз, тиквено и слънчогледово семе, конопено семе и пр. Как се добиват те? С помощта на алкален разтвор се премахват фибрите от зърната или семената. След това се измиват с киселина. Тя прави така, че тези семена и зърна да поемат част от алуминия (част от съставя на алкалния разтвор), който остава и в крайния продукт. Алуминият се свързва с редица заболявания, сред които са болест на Алцхеймер, деменция и други засягащи мозъка. Друг източник на алуминий са ПРЗ, чието активно вещество е фосетил-алуминия. Той присъства като активно вещество в редица ПРЗ, наречени фунгициди. Фунгицидите най-общо са продукти, които се прилагат за борба с болестите по културите. Това са основно продукти от непрофесионална категория. Всички ПРЗ се разделят на професионална и непрофесионална категория. Тези, които са определяни в професионална категория могат да бъдат закупени и прилагани само от лица, които са агрономи. ПРЗ от непрофесионална категорията могат да бъдат закупени и използвани от всеки един гражданин, който е навършил 18-годишна възраст.
Фозетил-алуминий е ниско токсичен за бозайници и хора, но силно токсичен за водните организми, като има дълготраен ефект върху тях, което изисква внимание при употребата му. Тук е важно да отбележим, че самият производител признава за токсичност на това активно вещество. Някои от продуктите, в които се съдържа, вече са спрени от употреба. Той действа като системен бактерицид (фунгицид) с терапевтични и защитни свойства, движещ по възходящ и низходящ ред в растенията. Запазва се в почвата и третираните растения от 15 до 28 дни в зависимост от културата. Това е т.нар. карантинен период. Фозетил-алуминият може да предизвика симптоми като загуба на съзнание и задух, гадене, диария и пр.
Остатъчните количества от ПРЗ може веднага да не се отразят на здравословното ни състояние, но те се натрупват в черния ни дроб и могат да доведат до нарушения във функциите на митохонидрите на всяка една клетка в организма. Когато те бъдат претоварени, може да се стигне до складиране на токсини в отделни телесни тъкани.
ПРЗ, прониквайки и запазвайки се, в почвата имат вредно въздействие върху хумусната киселина. Тя се произвежда от бактериите в почвата. Медсъдържащите пестициди унищожават голяма част от бактериите в хумусния почвен слой и така не пряко влияят върху тази киселина. Хумусната киселина повишава усвояемостта на добавките по естествен начин. Освен това подпомага тялото да се изчисти от пестицидите попаднали в него. Почвените бактерии следователно са ценни за човешкия организъм, защото могат да осигурят тази киселина.
Значително можем да намалим въздействието на пестицидите върху нашето здраве, като избираме да консумираме органични плодове и зеленчуци. Проучване, финансирано от американската Агенция за защита на околната среда през 2015 г., установява, че потребители, които предпочитат органични продукти, имат много по-малко пестициди в урината си, макар да са консумирали дори повече плодове и зеленчуци от тези, които са предпочитали стандартно отглеждана земеделска продукция (Хаймън М., „Истинската храна. Какво, по дяволите, трябва да ядем“, стр. 158). Тук могат да бъдат посочени някои интересни факти изнесени от The Environmental Working Group:
- В стандартните картофи има повече пестицидни замърсители на единица тегло, отколкото в който и да било друг плод или зеленчук;
- В една камба има над петнадесет вида пестицида;
През последните пет години от пазара отпаднаха и органофосфорните и карбаматните инсектициди. Те са със системно действие ПРЗ, които оказват въздействие върху нервната система на неприятелите. Продължителният контакт с тях води до такъв ефект и при бозайници.
Съобразно информация публикувана от Environmental Working Group (Хаймън М., „Истинската храна. Какво, по дяволите, трябва да ядем“, стр. 158), в плодовете и зеленчуците могат да бъдат открити остатъчни количества от над 140 вида ПРЗ. Някои от тях дори след измиване и обелване. Според институциите, една от които Световната здравна организация, този факт не е притеснителен, защото всяко едно химично вещество, което се прилага в земеделието, е предварително оценено и щом е допуснато за употреба, то не е опасно за човешкото здраве. Съобразно информацията, публикувана от Environmental Working Group, едни от най-често откриваните в плодовете пестициди са:
- Карбендазин – фунгицид, който уврежда мъжката репродуктивност и е забранен за употреба в страните от ЕС. България е държава членка на ЕС, но въпреки това на пазара могат да бъдат намерени продукти с това активно вещество. Внасяни са от държави, които не са членки на съюза. За съжаление, контролът, който нашата държава упражнява не е достатъчно адекватен, за да предотврати употребата му;
- Бифентрин – определян е като умерено токсичен и не е забранен за употреба;
- Малатион – има кратък остатъчен ефект и е сравнително ниско токсичен за хора и животни (въздейства върху нервната система), тъй като в техните организми се разгражда по-бързо до нетоксични съединения.
Пестицидите са устойчиви вещества. Те се запазват в растенията и почвата дълго след употребата им. Следи от най-продавания хербицид, глифозат, могат да бъдат открити и в едни от най-индустриалните храни на пазара, като бисквити, зърнени закуски и дори с царевичния сироп.
ПРЗ могат да попаднат в човешкия организъм и чрез вдишване. Най-застрашени в това отношение са хората, работещи с тях.
Характерът и въздействието върху човешкото здраве ще зависят от химичните и физичните свойства на активното вещество на ПРЗ. Също така значение ще имат вида и начина на проникване, честотата на излагане и продължителността на въздействието. Най-сериозно излагане има при работещите в производството на ПРЗ, при земеделските работници. Голяма част от ползвателите на тези пестициди не се замислят, че те са отрови и тяхното предпазно и лечебно действие спрямо културите се дължи на високата им токсичност спрямо вредителите, но и спрямо хората, които са контактни с тях.
За хората, които нямат пряк контакт с ПРЗ, остава опасността от остатъчни количества в продукцията, която е третирана. Самото отравяне може да бъде два вида: остро и хронично. До остро отравяне се стига, когато еднократно има приета висока доза пестицид. При него последиците ще бъдат незабавни и може дори да се стигне до смърт. При хроничното се наблюдава дългосрочна периодично постъпване в организма на пестициди. Симптомите от консумацията на храни с пестицидни остатъци могат да бъдат отчете след години или дори при следващото поколение. Хроничното натравяне може да се проявява в:
- Нарушаване функциите на жлезите с вътрешна секреция;
- Генетични увреждания;
- Нарушаване дейността на нервната система и умствено разстройство;
- Нарушаване функциите на имунната система;
Най-податливи на вредното въздействие на ПРЗ са децата, поради крехкостта на детския организъм и недостатъчното развитие на органите и системите им. Това е факт, поради който те не успяват да разградят напълно отровите, попаднали в организма им. На следващо място следва да поставим бременните жени, а чрез тях и бъдещото поколение. Всеки организъм може да реагира по различен начин спрямо попадналите в организма му ПРЗ. Определящи в това отношение ще са фактори като: пол, генетични заложби, здравословно състояние, тютюнопушене и др.
У нас контролът върху употребата на ПРЗ се осъществява от Министерство на земеделието и храните, в частност от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Именно дирекциите на БАБХ упражняват контрол и върху качеството на храните, върху качеството на пресните плодове и зеленчуци, върху фуражите. Тук следва да посочим EFSA – агенция на Европейския съюз, която най-общо казано упражнява контрол върху качеството на храните в страните членки на съюза – и Световната здравна организация.
Основните нормативните актове, които имат отношение към регламентацията на материята са: Закон за защита на растенията, Закон за храните, Закон за БАБХ, както и наредбите приети въз основа на тях. Немалко Регламенти на ЕС също имат отношение към материята – един от тях в Регламент (ЕО) 1107/2009 г. относно пускането на пазара на ПРЗ.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Все още изучаваме значението на храната като лекарство. Все още изучаваме и ефекта на остатъчните количества пестициди в културите спрямо клетките в човешкото тяло. Тези продукти влизат във взаимодействие с клетките в растенията, а те от своя страна с тези в нашето тяло. Омагьосан кръг, а както всички знаем „безплатен обяд няма“. Тялото помни, всичко се натрупва и оказва влияние върху цялостното състояние на организма.
Внушавано ни е, че гените предопределят съдбата ни. Това обаче изцяло не е така. Изследвания показват, че гените могат да се „активират“ или „деактивират“ в зависимост от консумираната храна. Този фактор е обозначаван като „нутригеномика“. Има свидетелства за това, че растителното РНК може да регулира нашето РНК, което е нещо уникално и наистина трудно за възприемане (Хаймън М., „Истинската храна. Какво, по дяволите, трябва да ядем“, стр. 134). Това означава, че може да дойдат времена, в който връзката между остатъчните количества пестициди и различни болести да бъде изяснена напълно.
Търсете и избирайте храни, които са произведени от малки фермери, т. нар. фермерски продукти. Малките земеделски производители се отнасят по-отговорно към своята продукция, защото и те самите я консумират.
Обилното измиване, накисване, обелване са все практики, които могат да доведат до намаляване на остатъчните количества ПРЗ. Добре е да се консумират сезонни и местни плодове и зеленчуци.
При консумация на месо е препоръчително да се отстраняват тлъстините, защото мастните депа са местата за отлагане на пестицидите.
Нека не заклеймяваме всички ПРЗ, защото има такива, които са разрешени при биологично земеделие, т.е. не всички пестициди могат да имат само вредно въздействие. Преди всичко е важно високите добиви да не са за сметка на човешкото здраве и „здравословното състояние“ на околната среда.
Всички трябва да внимаваме какво консумираме и да вземаме адекватни мерки, за да се предпазваме от пестициди.
Литература:
Балантайн С., „Автоимунен палео протокол“, Вдъхновения, 2021г.;
Ендерс Дж., „Черво с чар“, Колибри, 2016г.;
Инчауспе Дж., „Глюкозната революция“, Колибри, 2023г.;
Калтън Дж., М. Калтън, „Чудото на микронутриентите“, Ибис, 2018г.;
Кембъл-Макбрайд Н., „GAPS – синдром на храносмилателната система и психиката“, Кибеа, 2016г.;
Коул У., И. Адамсън, „Спектърът на възпалението“, Вдъхновения, 2020г.;
Уилям Л., „Храната като лек“, Изток запад, София 2019г., стр. 80;
Хаймън М., „Истинската храна. Какво, по дяволите, трябва да ядем“ , Кръгозор, София 2019г.;
Фет Р., „Ключовият подход“, Zамония, 2022г.;